Публикувана е обширна информация за произведенията на писателя Николай Мизийски (1925-1996)

_________________________________________________

20.03.2014 г – В проекта “Розите” е добавен нов подраздел – “Исторически сведения за розите. Любопитна и малко известна информация”

_________________________________________________

От 01.12.2013 г. базата с данни за Петър Бобев ще се съхранява и развива в своя нов дом: www.peterbobev.eu

Страниците в miroslav.eu ще бъдат активни още известно време

_________________________________________________

На 9 август се навършиха 99 години от рождението на писателя Петър Бобев (1914-1997)

В този момент хиляди почитатели на литературата от няколко различни поколения ще си спомнят с умиление за творбите на Петър Бобев, докато други ще вдигат въпросително рамене, виждайки това име. Защо се получава така? Бобев не е апокрифен писател, издал тихомълком две-три стойностни и още толкова средна ръка произведения. Напротив! За литературата е открит късно, чак на 40-годишна възраст, от Ран Босилек, Ангел Каралийчев и Атанас Далчев. Това обаче не пречи въображението му да роди 23 романа, 11 повести, близо 200 разказа (публикувани в най-известните детски списания и вестници след 1945 г. – „Дружинка”, „Пламъче”, „Славейче”, „Чуден свят”, „Септемврийче”). Негови творби са преведени на руски, немски, полски, грузински език. През 1994 г. получава литературната награда „П. Р. Славейков“ на Министерството на науката и просветата за цялостно творчество. Никога не ляга на лаврите си, а до самото си пенсиониране продължава да работи като чиновник в Българската народна банка, за разлика от много писатели с държавно покровителство, трудещи се на 4-часов работен ден.
Някои хора се опитаха да обрекат Бобев на забвение. Причината за недолюбването му от страна на литературната критика се корени във факта, че в България приключенският и фантастичният жанр се считаха само за един придатък към „сериозната” и „голяма” литература – своеобразни Пепеляшки, без право да получават похвали, дори когато ги заслужават. Но в световен мащаб за какви придатъци може да смятаме например творбите на Карл Май, Майн Рид, Хенри Райдър Хагард, Емилио Салгари? На по-голяма възраст може и да е трудно да се завръщаме отново към тях, но важното е друго – че подобен тип литература запалваше младите към четенето, запленяваше техния ум и развиваше фантазията им, с което се постигаше много повече, отколкото с така наречената „класическа” литература, често залежаваща по рафтовете на книжарници и библиотеки.
И докато книги като „Овчарчето Калитко”, „Митко Палаузов”, „Партийна тайна” и т.н. претърпяваха второ, трето, пето, десето издание, прокъсаните от четене книги на Бобев се превръщаха в библиографска рядкост. Обяснениeто е  свързано и с факта, че той странеше от всеобщия политически патос, че упорито не включваше в творбите си държавните вождове на България и Съветския съюз, не изобразяваше партийни секретари и активисти, а само от време на време описваше перипетиите на някое и друго чавдарче или пионерче. Всеотдайно създаваше чисто приключенски, научнофантастични, исторически или детски произведения. С това не твърдим, че Бобев се е изживявал като някакъв своеобразен дисидент. Скромен и странящ от шумната публичност, той не изменяше на своя литературен почерк и така печелеше любовта и уважението на постоянно увеличаващите се негови почитатели. От друга страна чрез неизменното провъзгласяване на любов към родината и нейната история, с неуморното популяризиране на любопитни научни факти, с предупрежденията си за отговорността на човека към природата, не даваше ни най-малък повод да бъде официално забранен като автор. По-голямата част от литературна критика само проскърцваше със зъби, негодувайки че той увлича младото, а и не само младото поколение, в дебрите на „несериозната” литература. В края на 70-те години на XX век Бобев беше атакуван организирано от няколко начинаещи критици, целящи завоюването на лесна слава, подкрепени от утвърдени пропагандатори, но неговите поддръжници не останаха със скръстени ръце, а го защитиха по подобаващ начин. Предвид опасността в завихрилия се спор да излязат наяве и много нелицеприятни явления в тогавашната българска литература, атаката утихна така мигновено, както беше започнала. Оказа се, че в шумотевицата различни литератори си бяха позволили да коментират научни въпроси в произведенията на Бобев, а учени – литературни въпроси, което е меко казано абсурдно. Споровете засягаха такива области като точната площ на Амазонската джунгла, преминаваха през разсъждения в колко плитка вода може да плуват акулите и завършваха с жалби как е възможно единичните тиражи на Петър Бобев да надхвърлят 50 000 бр., докато други „стойностни” автори да достигат едва десет хиляди (Книжката на Бобев за героя от Априлското въстание Васил Петлешков е отпечатана в 400 хиляди екземпляра!).
Може би някой ще попита: „Как така Бобев хем е подценяван от критиката, хем реализира фантастични, особено за днешните времена, тиражи?”. Много просто – поради наличието на малцина създатели на качествена приключенска и научнофантастична литература у нас, забраняването на един от водещите сред тях щеше да създаде прекалено голям вакуум, недопустим за удобно разграфената и планирана до най-малка подробност литературна „индустрия” на тогавашна България.
Далеч сме от мисълта да идеализираме Петър Бобев. И той, като всеки опитващ се да се развива в много области творец има по-нехаресвани творби, и той, като всеки нормален човек е допускал неточности, но това не омаловажава цялостното му творчество. По същото време почитателите на Бобев заявяваха категорично своята присъда – продължаваха упорито да търсят произведенията му и да ги четат и препрочитат.

Мнозина твърдят, че ако Петър Бобев се беше родил на запад, щеше да е световно известен и, което не е маловажно, с неизчислимо голям приход от произведенията си. Един прекрасен пример за подобни заключения се крие в негова книга от 1989 г., създадена по собствен разказ от 1983 г. Честно да си призная, когато през 1993 г. излезе филмът „Джурасик парк” („Юрски парк”) и го гледах за първи път, първоначално си помислих, че е сниман по култовия роман на Бобев „Каменното яйце”. Знаех предварително как ще се развие действието, без да съм се докосвал до книгата на Майкъл Крайтън (първо издание – 1990 г.). То биват съвпадения, но чак пък толкова…!?! Цялата ситуация около тези книги и филма все още са пълна мистерия, но мога да потвърдя следното мнение – „Джурасик парк” е едно невероятно подобие на „Каменното яйце” с тази разлика, че обосновката на Бобев как са били „възродени” динозаврите е научно много по-правдоподобна от версията на американския писател.
След смъртта на Бобев през 1997 г. поради комплекс от причини може да се счита, че неговият литературен архив като цяло е безвъзвратно изгубен, въпреки че днес витаят информации за все още неиздадени, но запазени творби. Надявам се някой ден да видят бял свят.
Вярвам и че ще се намери сериозен издател, който най-накрая по подобаващ начин да преиздаде най-силните му творби, за да не се превърне Петър Бобев в още едно име от пантеона на забравените.

М.В.

09.08.2013 г.

Запознайте се с творчеството на Петър Бобев

_________________________________________________

Вижте новия ни проект “Розите” и прочетете различни любопитни статии, като “Розата върху пощенските марки”, “Видове рози, виреещи в България” , “Класифициране на родът Роза (Rosa)” и т.н.

Снимка: mirvig © 2013

_________________________________________________

В очакване на слънцето…

Снимка: mirvig © 2010

_________________________________________________

Поздравяваме ви с първия изгрев над България за 2013 година – черноморския бряг, 01 януари, 8.00 ч.

Снимка: mirvig

_________________________________________________

На 2 октомври 2012 година се навършиха 40 години от откриването на една от десетте най-големи сензации в световната археология – Варненският халколитен (енеолитен) некропол. Изпреварил с хилядолетия египетските пирамиди, по-древен от Харапа, Мохенджо Даро и дори от Шумер, поставил въпроси, на които още не е отговорено категорично. Част от находките не само, че биха представлявали гордост за майсторите в Древна Тракия, Древна Гърция и Древен Рим, но успяха да изумят и японските специалисти по металообработка. Количеството на медните сечива е огромно за епохата, а съдържанието на златни предмети само в един от гробовете е повече от цялото злато, открито в останалия свят от същата епоха. Стойността на откритието обаче е далеч над материалното му изражение, защото в един миг обърна представите за зората на човешката цивилизация. Научете повече тук.

_________________________________________________

Leave a Comment