Петър Бобев – биография

ВАЖНО: от 01.12.2013 г. базата с данни за Петър Бобев ще се съхранява и развива в своя нов дом www.peterbobev.eu . Страниците в miroslav.eu ще са активни още известно време

_____________________________________________________________________

Петър Бобев Петров е роден на 9 август 1914 година в Горна Оряховица. Баща му Боби Петров, професор по история, умира през 1926 г., а майка му през 1929 г. Така на 15 години остава сирак, а негов настойник става чичо му, който е естественик, учител по биология, ловец и препаратор-художник.

1918 г.  – отвлечен е от войници от окупационния корпус (френско-италиански), настанен в България след края на Първата световна война. Спасен е от самоотвержени български стражари.

1925 г. – завършва основно образование в училище „Йосиф Ковачев”, София (48 ОУ).

1928 г. – завършва прогимназиално образование в училище „Васил Априлов”, София (10-а прогимназия, днес – 38 ОУ).

1933 г. – завършва Трета софийска мъжка гимназия (днес – 18 СОУ „Уилям Гладстон”).

1933-1937 г. – завършва висше образование по земеделие – в Агрономическия факултет на Софийския държавен университет.

1937 г. – работи в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен.

1938 г. – работи в Държавния завод за добитък (конезавод) „Клементина” край Плевен (след 1945 година – Държавно земеделско стопанство „Георги Димитров”).

1939 г. – приет е в школата за запасни офицери, а фелдфебел-школническия си стаж прослужва на летище Божурище като административен офицер. Там парадоксално натрупва повече летателни часове от пилотите, защото често го използват за „баласт” при учебните полети. В края на стажа си отказва предложение да завърши курс за летец и да остане на военна служба.

1940 г. – работи като учител в Практическото градинарско училище (Средното градинарско училище) в Горна Оряховица.

1941 г. – специализира в Института по градинарство (Градинарската опитна станция) в Пловдив след което постъпва като агроном при Българската инвестиционна банка  в София.

Мобилизиран е през 1941 г.  и до 1945 г. служи в армията.

През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка (към БНБ). Като извънредно съвестен и уважаван банков чиновник се пенсионира през 1974 г.

В интервюта споменава, че през различни етапи от живота си е бил също така и учител, цигулар, карикатурист, научен работник, скиор, ездач, шофьор и какво ли още не. По негови думи не е участвал „само в космически полет”.

Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани Бобева (която става художник и впоследствие илюстрира много от книгите на баща си). Негов приятел без знанието му ги предава на Ран Босилек, който  ги харесва и започва да ги отпечатва  в списание „Дружинка”, на което е главен редактор (първият публикуван разказ е „Победеният вятър”, 1953 г.). Ран Босилек го насочва към Ангел Каралийчев, който през пролетта на 1953 година го кани на разговор и го посреща с думите: „Вие сте писател!”. Под редакцията на Ангел Каралийчев тези първи произведения са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Ран Босилек го свързва и с Атанас Далчев, редактор на списание „Пламъче“, който привлича Петър Бобев за редовен сътрудник на списанието.

1955 г. – повестта “Гущерът от ледовете” получава насърчение от журито на анонимния конкурс, обявен от Министерството на народна просвета и Съюза на българските писатели за написване на най-хубави творби за деца. Издадена е през 1958 г.

1961 г. – повестта “Белият лоцман” получава първа награда на конкурс на Министерството на просветата и Съюза на българските писатели.

1964 г. – повестта “Теао Немия” е отличена на анонимен конкурс на издателство „Народна младеж” и Кабинета за научна фантастика. Издадена е през 1965 г.

1978 г. – повестта “Драгота – морски хайдутин” получава втора награда на Министерството на народната просвета за най-добри художествени произведения за деца и юноши през 1977 година в раздел “Белетристика”. Книгата е издадена в края на 1976 г.

1994 г. – удостоен е с литературната награда „П. Р. Славейков“ на Министерството на науката и просветата за цялостно творчество.

1996 г. – последната му книга, “Тигрицата на океана”, е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

Умира на 26 април 1997 г. в София.

_________________________________________

По-долу може да прочетете част от посланията в книгите на Петър Бобев:

Послание в книгата “Вълчата царица” (1969 г.):
“Не би обичал дори майка си, ако не я познаваш. Не би обикнал и Родината си, ако не я опознаеш – и с настоящето, и с миналото й.”  П.Бобев

_________________________________________

Послание в книгата “Драгота – морски хайдутин” (1976 г.):
“Няма нито ден през цялата ни история, дори през най-черното робство, в който народът ни да не се е борил за свобода”.  П.Бобев

_________________________________________

Послание в книгата “Позорът на Один” (1984 г.):
“Опознай миналото на своя народ, за да бъдеш уверен в бъдещето му!”  П.Бобев

_________________________________________

Послание в книгата “Гладиаторът” (1988 г.):
“Не забравяй, че в жилите ти тече поне капчица от кръвта на Спартак – легендарния борец срещу неправдата!”  П.Бобев

_________________________________________

Снимка в сп. “Дружинка”, 1974 г.

_________________________________________

Снимка в сп. “Пламъче”, 1974 г.

_________________________________________

Снимка във в. “Орбита”, 1979 г.

_________________________________________

Снимка в сп. “Пламъче – Чуден свят”, 1989 г.

_________________________________________

Снимка във в. “Клуб 15″ (наследник на в. “Септемврийче”), 1990 г.

_________________________________________

Снимка във в. “А. Б. В.”, 1992 г.

________________________________________

Снимка във в. “Дума”, 1996 г.

_________________________________________

Автошарж във в. “Българска армия”, 1997 г.

________________________________________

Назад към “Петър Бобев”