Указания за разчитане на научните наименования на растенията

Началото на съвременната ботаническа номенклатура е поставено с издаването на книгата „Растителни видове” („Species Plantarum”) на шведския учен Карл Линей (Carl Linnaeus) през 1753 година. В нея той използва предложения по-рано от него модел за наименуване на всеки вид (животински, растителен) с две имена – родово и видово, записани на латински език – т.нар. биномна номенклатура (binomial or binominal – съставена от две имена). Така всеки организъм е точно обозначен, независимо от имената му в различните езици.

Научните имена винаги се изписват в курсив (наклонен шрифт).

Първото име (родовото) се изписва с главна буква, а второто (видовото име) – с малка буква, дори и когато произхожда от име на човек или място. Напр.: Rosa californica – роза от Калифорния, калифорнийска роза.

В научните трудове се посочва и името на този, който е описал за първи път съответния вид. В ботаниката името обикновено се представя в съкратена форма. Напр.: Rosa canina L. (обикновена шипка), където „L.” означава Карл Линей (Linnaeus). Много подробен, макар и не напълно изчерпателен списък с имената и съкращения на имената на ботаници може да видите в Уикипедия тук.

Също така се посочва и годината на първата публикация на наименованието, като това правило не е задължително в ботаниката.

По възможност се представя и подробна информация за първата публикация – заглавие, издание, том, страница и т.н. Напр.:  Rosa clinophylla, Thory, P. J. Redoute, Roses 1:43. 1817 – P. J. Redoute, „Roses”, том 1, 43 страница, 1817 година. Когато публикацията представлява популярен труд, може да се представи и в съкратен вид. Напр.: Rosa carolina L., Sp. Pl. 1: 492. 1753 – Linnaeus, „Species Plantarum”, том 1, 492 страница, 1753 година.

Понякога оригинално даденото наименование е променено впоследствие. В такъв случай името на този, който е въвел в употреба първоначалното наименование, се поставя в скоби, а след тях се посочва името на този, който го е променил. Напр.: Hyacinthoides italica (L.) Rothm. – Линей кръщава това растение Scilla italica, а Ротмалер (Rothmaler) го прехвърля към род Hyacinthoides.

Когато родът е общоизвестен, той може да се представи и в съкратен вид. Напр.: R. canina L. – Rosa canina L. – обикновена шипка.

Когато в научното име самостоятелно се използва знакът „х”, разположен пред видовото име, той обозначава хибрид – растение, получено от кръстосването на два или повече различни вида. Напр.: Rosa x damascenа – роза от Дамаск, дамаска роза – която е хибрид.

Когато знакът „х” е разположен между две или повече видови имена, той указва кои са „родителите”, от които произхожда хибридът. Също така по този начин може да се представи и самият хибрид. Напр.:  R. gallica x R. moschata x R. fedtschenkoana – при кръстосването на тези видове се е получила гореспоменатата дамаска роза. Това означава, че R. x damascena = R. gallica x R. moschata x R. fedtschenkoana.

За обозначаване на хибрид, който е получен от директната хибридизация на два вида, а не между самостоятелен вид/хибрид или хибрид/хибрид, се използва термина “nothospecies”.

След общоприетото научно наименование може да се укажат и различните вариации на определения вид – чрез „subsp.” или „ssp.” (subspecies – подвид), „var.” (variatio – разновидност), „subvar.” (subvariatio – подразновидност) и т.н. Напр.: R. gallica subsp. austriaca, R. x damascena var. trigintipetala, Rosa gallica subvar. pumila.

Съкращението „orth. var.” означава „orthographical variant” – разновидност при изписване на наименованието. Напр.: R. brunonis Wall., orth. var. – „brunonis” е алтернативно изписване на „brunonii” в R. brunonii Lindl. 1820.

Съществуват и други видове обозначения, които може да видите по-долу (обясненията са на английски език):

autonym. An automatically generated infrageneric or infraspecific name.

comb. inval. (combinatio invalidum). A combination not validly published according to ICBN.

comb. illeg. (combinatio illegitimum). A validly published name that is not in accordance with one or more rules in ICBN.

comb. superfl. (combinatio superfluum). Superfluous combination, creating an illegitime homonym.

cum descr. (cum description). With description.

et al. or & al. ( et alii (Maskulinum), et aliae (Femininum) oder et alia (Neutrum)). Latin for: and others, used to indicate other authors of a published work.

ICBN. Code of Botanical Nomenclature by International Association for Plant Taxonomy.

in litt. (in litteris). In correspondence.

in obs. (in observatio) In observation.

in sched. (in schedula). On a herbarium sheet.

ined. (ineditus). Unpublished and not validated, provisional name.

nom. cons. (nomen conservandum). (1) A name of a family, genus or species [or infraspecies] ruled as legitimate and with precedence over other specified names even though it may have been illegitimate when published or lack priority (Art. 14.1-14.7). (2) A name for which its type, orthography, or gender has been fixed by the conservation process (Art. 14.1, 14.9-14.11).

nom. cons. prop. (nomen conservandum propositus). Proposed conserved name.

nom. dub. (nomen dubium). A dubious name without certain attribution.

nom. illeg. (nomen illegitimum). A validly published name that is not in accordance with one or more rules (Art. 6.4), principally those on superfluity (Art. 52) and homonymy (Art. 53 and 54).

nom. inadmiss. (nomen inadmissibile). Illegitime renaming of the type.

nom. inval. (nomen invalidum). A name not validly published according to Art. 29-45 or H.9 (Art. 6.2).

nom. nov. (nomen novum). A nomen novum is a new combination for which an author is obliged to substitute a new specific epithet or a new subspecific epithet as a result of homonymy.

nom. nud. (nomen nudum). A “naked name” lacking formal publication.

nom. provis. (nomen provisorium). Provisional name.

nom. rej. (nomen rejiciendum). A name rejected in favour of a name conserved under Art. 14 or a name ruled as rejected under Art. 56 (App. II, III, IV, and V).

nom. rej. prop. (nomen rejiciendum propositus) Proposed rejected name.

nom. superfl. (nomen superfluum). Superfluous name.

non design. (non designatus). Not designated.

opus utiq. oppr./opera utiq. oppr. (Opus/Opera utique oppressa) Works, ruled as suppressed. In these names, in specified ranks, are not validly published. “Opus” is singular, “opera” is plural.

orth. cons. Conserved orthographic variant.

orth. emend. Orthography emended in accordance with ICBN requirements.

orth. err. Orthography error correctable in accordance with ICBN requirements.

orth. var. Orthographic variant.

p.p. (pro parte). In part.

pro hybr. or pro hybrid. (pro hybridus). As hybrid.

pro sp. (pro species). As species.

rank. The following endings indicate rank in botanical nomenclature:

  • -obiotina = subkingdom
  • -ophytanae = superdivision or superphylum
  • -ophyta = division or phylum
  • -ophytina = subdivision
  • -opsida = class
  • -idae = subclass
  • -anae = superordo
  • -ales = ordo
  • -ineae = subordo
  • -ariae = superfamilia
  • -aceae = familia
  • -indae = supersubfamilia
  • -oideae = subfamilia
  • -odae = supertribus
  • -eae = tribus
  • -odinae = supersubtribus
  • -inae = subtribus

sine dign. defin. (sine dignitate definita). Unranked taxa.

sphalm. (sphalmate) By mistake, mistakenly.

tax. nov. (taxon novum). A new taxon.

typ. cons. (typus conservandus). With a conserved type.

__________________________

Назад към “Розите”