Суеверни ли сме?
На 13 февруари 2015 г., петък, ми се наложи да заплатя данък в сградата на бул. “Сливница”, известна като Изчислителния център. Тъй като в момента местните данъци могат да се платят предсрочно с отстъпка, салонът беше изпълнен с граждани. Някои от присъстващите водеха приглушени разговори помежду си, други съсредоточено попълваха документи, а трети седяха на столовете или се опираха по плотовете за писане с отегчени от дългото чакане физиономии. Електронната система разпределяше хората по гишетата, а високоговорителите разнасяха монотонните съобщения кой номер е на ред.
В един момент по уредбата се чу: “Клиент 666 да заповяда на гише 13… Клиент 666 да заповяда на гише 13″. Глух стон премина през тълпата, след което настъпи кристална тишина. Можех да чуя тиктакането на часовника си, въпреки че е електронен. Две бабички в ъгъла се прекръстиха. По три пъти. Служителката на гише 13 гледаше със замъглен поглед и крива усмивка на устните, очаквайки “фаталния” клиент. Личеше си, че желае да потъне вдън земя. Капчици пот се стичаха по не едно и две лица в залата. Младеж се правеше, че зяпа разсеяно през прозорците, докато вътрешно се тресеше от нерви, което си личеше по стиснатите до неузнаваемост в ръцете му документи за регистрация на автомобил. Един човечец смачка и хвърли скришом в близкото кошче квитанцията си, докато продължаваше да изучава със съсредоточено лампите на тавана. Стотици погледи се взираха в гишето, очаквайки с голяма доза вероятност пред него сред огън и серни изпарения да се материализира неназовимо същество. Нали разбирате, че в динамичната среда на хилядите преминаващи в този ден през институцията, шансът номер 666 да бъде разпределен измежду 15-те гишета точно на 13-то, е или изумително рядък, или потресаващо предопределен. Никой не се приближаваше към гишето, а времето сякаш беше спряло своя ход. Струваше ми се, че е изминал ужасно дълъг период, преди да прозвучи третото и последно повикване.
След като отново никой не се яви, електронната система превключи и съобщи: “Клиент 667 да заповяда на гише 13… Клиент 667 да заповяда на гише 13″. Страшният момент беше отминал и за пореден път светът беше пожален.
Сподавени възгласи на облекчение изпълниха залата, шумът в нея се завърна и всичко пак продължи постарому. А аз си платих данъка и се прибрах вкъщи, за да напиша този документален разказ за вас.
гр. Варна
14.02.2015 г.