ВАСИЛ ЛЕВСКИ УМИРА НА 18 ФЕВРУАРИ (ПО НОВ СТИЛ), А НЕ НА 19 ФЕВРУАРИ

Наближава да почетем една от най-трагичните дати за всеки родолюбив българин – годишнината от обесването на Васил Левски. С това събитие е свързана и една от най-учудващите и дразнещи грешки в официалния държавен календар на България. Още повече, че говорим за едно добре документирано събитие, случило се в недалечното минало. С упоритост, граничеща с инат, в по-голямата част от страната продължава да се отбелязва 19 февруари като дата на смъртта на Левски, вместо 18 февруари. Вярната дата се почита само в Карлово и на още няколко места.

За пореден път се обръщам към всички институции, от които зависи поправянето на грешката, да проявят воля и да сложат точка на този фактологически абсурд.

Вижте защо 18 февруари е правилната дата в статията от раздела „В хиляда думи”:

ВАСИЛ ЛЕВСКИ УМИРА НА 18 ФЕВРУАРИ (ПО НОВ СТИЛ), А НЕ НА 19 ФЕВРУАРИ

Григорианският календар (Грегориански календар, „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601. Предложен е от италианския учен Алойзиус Лилиус (Луиджи Лилио) и е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. с була на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на земната година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). В действителност обаче стойността се доближава до числото 365,2425. Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия: годината да е кратна на 100, но да не е кратна на 400. При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години (напр. 1700, 1800 и 1900 година не са високосни; 2000 е високосна).

Промяната постановява, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете. Григорианският календар е възприет в различните държави по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. През това време календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ се равнява на различен брой дни през различните векове. Разликите между Григорианския и Юлиянския календар са следните:

a) за събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (Юлианския, „стар стил“) и всички дати се запазват, без да се прави поправка.

б) 5 октомври 1582 – 28 февруари 1700: 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил става 11 май по нов стил);

в) 29 февруари 1700 – 28 февруари 1800: 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил става 12 май по нов стил);

г) 29 февруари 1800 – 28 февруари 1900: 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил става 18 февруари по нов стил);

д) 29 февруари 1900 – 28 февруари 2100: 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил става 14 февруари по нов стил).

Годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“, дори и да са се случили по стар стил.

Недостатъчно доброто познаване на календарите обаче води до грешки. България преминава към използване на новия календар през 1916 г. – 31 март 1916 е последван веднага от 14 април, т.е. необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се между 29 февруари 1800 и 28 февруари 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил масово се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита даже промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

Не зная кой има интерес да се поддържа една неумишлена заблуда толкова дълго време, но поради очевидната липса на каквито и да е облаги, произтичащи от нея, е смешно съществуването й да продължава повече. А дори и да се наложи отделянето на средства за поправянето на датата по паметници и мемориали, те едва ли ще достигнат и една десета от средствата, които например се харчат при обясненията покрай цифровизацията на телевизионния сигнал у нас.

10.02.2013

_______________________________________

Използвана е информация от Уикипедия

____________________________________

Назад към раздел “История”